– разменят се местата на съществителното и прилагателното, като прилагателното се поставя след съществителното име.
Боянка войвода (неизв.) – хайдутува десет години и за нея е написана народната песен „Боянка войвода и триста души юнаци“. В тази песен се описва как Боянка причаква Керима кадъна, обира царската хазна, след което отрязва стотина арапски глави.
и др.). В народните песни някои епитети се появяват винаги с едно и също съществително име и се наричат постоянни епитети (
► Заговаря разказвачът (лирическият говорител). Той иска да запее песента за Чавдар войвода и се обръща към слушателя си да го подкрепи.
На Ильо войвода е наречена улица в кварталите „Хаджи Димитър“ и „Сухата река“ в София (Карта).
Нерядко те наказват освен представителите на турската власт и сътрудничещи и български чорбаджии-предатели.
Интересна характеристика прави на българското хайдутство Захари Стоянов в „записки по българските въстания“:
Уникално древно тракийско светилище – Пещера Утробата
) Научаваме, че е хайдушки войвода, наплашил враговете Хайдутин в „три кази“
Ильо войвода (известен и като последния хайдутин) от село Берово, Малашевско, заедно с Георги Раковски е водач на Първата българска легия в Белград.
Четата на Христо Ботев преминава Дунав при Козлодуй. Четата на Сидер Грънчаров преминава от Сърбия в България.
Те грабвали оръжие, напускали домовете си, за да прекарат живота си по горите, причаквайки турците край горските пътища.
В никакъв случай не става дума за отделни, изолирани случки и събития, а за един постоянен бунтовен кипеж и непрекъснато ожесточена съпротива срещу завоевателя.
Синът има обаятелна външност. Неговият портрет е пестеливо изграден от поета. Момчето е